Плажът

Георги стоеше на плажа и гледаше плискащите се вълни... Чудеше се ,защо природата около него не бе чиста?! Това беше на преден план в ума му... Но му прелитаха и други въпроси , които макар и второстепенното им значение , му улавяха вниманието. Времето течеше , а той не помръдваше. Краката му се схванаха , но той не се пречупи...Остана там.

Георги и Манчо се влачиха след Дея и си говориха.След малко стигнаха до едно откъртено дърво и тримата седнаха там..

Оф....Ауч..Седалището ми...Ооо ...Виж на каква мида седнах! Красива е ! Какво мислите? Това късмет ли е?

Оо...Перла! Вижте само...Товаа кораб ли е там? Много е далеч?

Манчо погледна към Дея и не се сдържа,ухили се.Георги видя ,че малко по-надалеч имаше някаква купчинка от миди и се затича натам.
-Колко са хубави!-извика Манчо и си взе няколко.Гоерги продължаваше да си избира миди и възкликваше радостно.Манчо изтича при Дея ,подаде и една мида и започна.-Вчера беше супер.-започна той да говори бързо.-Тя дойде у нас,а после бяхме в парка,после у нас,тя се плъзна на мокрите плочки и след това заспа..ии най-голяма подробност..Ние с нея..
-Хора,вижте колко са суперски!-извика въодушевено Гоерги до тях и разтвори дланта си,за да ги покаже.
-Супер!-усмихнаха се Дея и Манчо и започнаха да ги разлгеждат..

Манчо ... Нали знаеш , че си зачервен , а не е от слънцето? За какво говорите ? - Георги не знаеше.

Георги легна на плажа и заспа тихичко обърнат нагоре към слънцето. Дея и Манчо дори не разбраха. Говориха му , говориха му .... Накрая го събудиха от страшен сън , където той постоянно стъпвал на красиви миди и ги чупил...

Георги си спеше и сънуваше някакви миди и се смееше.Дея и Манчо тръгнаха да се разхождат по плажа..

-Добре..значи..първо..дойде у нас ии..беше някак..странна,прекалено радостна.И аз усетих,че иска да говорим, и тя предложи да отидем в парка.И там..тя каза,че...сещаш се,по дяволите!-ухили се Манчо.-И след това у нас..играхме на волейбол.. във водата..и тя падна..удари се и я превързах..и после заспа..това беше..всичко..

Георги се събуди... Погледна слънцето... Беше около 3 следобед. Но Манчо и Дея не бяха на плажа....Геша стана, изтупа се и въздъхна . После видя една мида , но реши , че сега не е време за миди. Тръгна да търси Манчо и Дея.

Георги стоеше на плажа. Гледаше как вълните се плискат по крайбрежието. Стана му мъчно. Но все пак си стоеше усмихнат.
-Как така...?!- питаше се . - Как се получи така?!- Взе едно камъче и го хвърли в морето. Уцели една скала и стресна птиците кацнали на него. Те отлетяха.
- Сега и тях?!- въздъхна тежко.-Е , явно ще стоя и ще гледам небето!

Георги стана и влезе в морето. Плува около 3 часа. Излезе изморен. Започна да тича по брега. Тичаше още няколко часа . Накрая спря и се просна по гръб на пясъка. Луната грееше в очите му. Беше замислен. Ставаше му и студено. Чудеше се дали да не заспи на плажа. Той се изправи , прозя се и тръгна към една спирка.

Геша се разкарваше по плажа.... Беше нормален ден днес. Морето беше спокойно. Небето беше чисто, а слънцето печеше силно.