Любими извадки?

Posts : 206 Join date : 2009-03-08 Age : 29

Имате ли си любими извадки от книги? Smile

Posts : 206 Join date : 2009-03-08 Age : 29

Не мога да ви чакам пък...
-
"Помни, че надеждата е хубаво нещо, а хубавите неща никога не умират."

"Съществуват само два избоа: или да живееш, или да вземеш да пукнеш."

"Надявам се, че Пасификът е тъй син, както в мечтите ми."

"Рита Хейуърт и изкуплението "Шоушенк"
Стивън Кинг

Admin Posts : 189 Join date : 2008-09-27

Ако взема да напиша всички, ще ми отнеме многоо време.. За това:
Колко си мечтах да не беше далеч от мен, без значение как щеше да и се отрази това.

"Ох, и също така, аз съм безвъзвратно влюбен в теб. "

"- Приятели... – повторих. Не ми харесваше как звучи. Не беше достатъчно."

"Прекалено много те обичам, за твое добро или мое."

"Болеше ли я да си тръгне, така както ме болеше да я пусна? Единственото ми спасение беше, че знаех, че ще я видя отново. По-рано, отколкото тя щеше да ме види"

"- Можех да го видя в очите ти, че ти искрено вярваше, че не те искам повече. Най-абсурдното, нелепо понятие – сякаш има някакъв друг начин, по който да съществувам, без да имам нужда от теб!"

"Как да ти обясня така, че да ми повярваш? Не спиш и не си мъртва. Тук съм, и те обичам. Винаги съм те обичал и винаги ще те обичам. Мислех си за теб, виждах лицето ти в главата си през всяка секунда, докато ме нямаше. Когато ти казах, че не те искам, това бе най-тъмният вид богохулство."

"Просто ми кажи дали ме обичаш все още, след всичко, което ти причиних. Можеш ли? – прошепна той.
- Що за тъп въпрос е това?
- Просто ми отговори. Моля те. - Начинът, по който се чувствам към теб никога няма да се промени. Разбира се, че те обичам – и няма какво да сториш по този въпрос!
- Това ми трябваше да чуя"

"Преди теб, Бела, животът ми бе като безлунна нощ. Много тъмен, но имаше и звезди – места на светлина и смисъл... И тогава ти пресече небето ми като метеор. Внезапно всичко беше в огън – имаше великолепие, имаше красота. Когато изчезна, когато метеорът бе паднал отвъд хоризонта, всичко потъна в мрак. Нищо не се бе променило, но очите ми бяха заслепени от светлината. Не можех да видя звездите повече. И вече нямаше смисъл за каквото и да е било.
- Исках да му повярвам. Но той описваше моят живот без него, а не обратното."

"Сякаш сърцето ми го нямаше – сякаш бях празен. Сякаш бях оставил всичко, което беше вътре в мен при теб." Crying

Posts : 206 Join date : 2009-03-08 Age : 29

"И вътре в душата на човека, който някога осъдил едно момче заради детските му сълзи, непознатият се смеел ли, смее."

"Ангелите може и да се спасят от вечните мъки, но хората са по-малко щастливи създания и за тях адът е винаги близо."

"Очите на дракона"
Стивън Кинг

Subject: Re: Любими извадки? Fri Apr 10, 2009 7:15 pm

"АКО ЗАРАДИ ТЯХ УМРЕМ, ЩЕ ТЕ УБИЯ, ХАРИ!"
Laughing

'Хари Потър и даровете на смъртта'
Джоан Катлин Роулинг

"Златистата нишка се прекъсна,
клетката от светлина изчезна,
песента на феникса заглъхна..."

'Хари Потър и Огненият бокал'
Джоан Катлин Роулинг

Subject: Re: Любими извадки? Fri Apr 24, 2009 5:27 pm

И тук май имам доста...

Някои птици не са създадени за клетка, така е. Перата им са твърде ярки, песните им са твърде чисти и диви. Или трябва да ги пуснеш, или, щом отвориш клетката да ги нахраниш, те ще изхвръкнат от нея под носа ти. И тази част от теб, която знае колко грешно е да ги затвориш, ще се зарадва първа, но домът ти става толкова тих и пуст след това...

"Изкуплението Шоушенк" - Стивън Кинг

О, Боже! - прошепна морис Хайзел. Гласът му бе изтънял и слаб, само той можеше да го чуе. Сълзи се търколиха към ушите му. - О, мили боже, човекът, който убижена ми и дъщерите ми, спи в една стая с мен, боже, сега той е тук, при мен, в тази стая.
" Способен ученик" - Стивън Кинг.

Ех, не се и съмнявам, че за нея е цял ад да живее с вас! Казвате, че често била наспокойна и изглеждала разтревожена. Нима това говори за спокойствие? Говорите, че умът и бил разстроен. Дявол да го вземе, нима би могло да бъде иначе при това страшно усамотение? И онова блудкаво, жалко човешко същество, което се грижи за нея от чувство на дълг и човечност, от съжалкение и милост?!
"Брулени Хълмове" - Емили Бронте

„Трябва да се овладея. Аз съм човек, който довежда до край всяко нещо, което реши да направи. Тя наистина докарваше до последния стадий много неща в живота си, но само такива, които не бяха от голямо значение — като например да продължава да сe сърди, вместо да помоли за извинение, или да престане да се вижда с някой мъж, в когото е влюбена, защото смята, че тази връзка няма да доведе до нищо… Беше безкомпромисна именно към лесните неща, за да докаже на самата себе си колко е силна, как не й пука за нищо, докато в действителност бе уязвимо момиче, което никога не се бе изявявало особено в учението или в спортните състезания в училище, нито бе успяло да запази хармонията вкъщи. Превъзмогваше дребните си недостатъци, а се про-валяше във важните, основните неща.. Придаваше си вид на независима жена тогава, когато изпитваше крещяща нужда от компания. Влизаше в някое заведение и всички я забелязваха, но обикновено завършваше вечерта сама. Бе създала у всичките си приятели впечатлението, че е модел за подражание, и бе изразходила енергията си, опитвайки се да бъде на висотата на представата, която бе изградила за себе си. Поради това никога не й оставаха сили да бъде самата себе си - човек, който подобно на всички хора по света се нуждае от другите, за да бъде щастлив. Но другите бяха толкова трудни за разбиране! Реагираха по непредвидим начин, живееха, оградени от защитни стени, държаха се като нея - правеха се, че всичко им е безразлично. А когато се появеше някой по-открит човек, или веднага го отхвърляха, или го караха да страда, смятайки го за по-нисш от тях, за „наивник”.
Чудесно! Сигурно бе впечатлила много хора със силата и смелостта си, но докъде бе стигнала? До пустотата. До пълната самота. До чакалнята на смъртта. Защото сега изпитваше нещо, което никога по-рано не си бе позволявала: омраза.

…

И в този миг намрази всичко, за което се сети.

“Вероника решава да умре” - Паулу Коелю

Posts : 206 Join date : 2009-03-08 Age : 29

"Дългата разходка"

Стивън Кинг

"- Колко съм надживял аз или ти, това няма никакво значение, мисля. Има един момент,в който човек загубва желание. Тогава вече няма никакво значение какво мислиш, разбираш ли? Навремето много обичах да мацам с маслени бои. Не бих казал, че не ме биваше. После един прекрасен ден - бинго. Не се уморих, просто спрях. Бинго. Нямах никакво желание да продължавам дори минута повече. Предишната вечер си легнах и желанието за рисуване беше в мен, а на следващата сутрин го нямаше.
- Изкуството да останеш жив едва ли може да се квалифицира като хоби.
- Трудно ми е да се съглася с теб. А какво ще кажеш за скачачите от високи скали? За ловците на хищници? За алпинистите? Ако искаш можем да вземем за пример някой затъпял работник във фабрика, който си прекарва съботните вечери, като търси с кого да се сбие в бара. Във всички тези примери нима не става дума за превръщане на изкуството да оцелееш в хоби? В забавна игра".

"- Причината всичко това да е толкова ужасно - рече Макврайс - се крие в неговата тривиалност. Разбираш ли? Продадохме телата и заменихме душите си за едва тривиалност. Олсон беше тривиален. Вярно, беше и великолепен, но тези неща не се изключват взаимно. Той беше едновременно великолепен и тривиален. Но така или иначе, той загина като микроб под микроскоп.
- Ти си по-лош дори от Стебинс.
- Бих искал Присила да ме беше заколила - рече Макврайс. - Тогава поне нямаше да се налага да бъда...
- Тривиален - довърши вместо него Гарати."

"Всички са си отишли.Опустял е градът на радостта,прибрал си е багажа и си е заминал,никой не е останал,освен този нещастник Гарати,за да срещне очи в очи задаващата се пустота от смачкани шоколадови обвивки,избледнели фасове от цигари и празни консервени кутии.
Всички са си отишли,с изключение на един единствен войник,млад,рус и красив по някакъв свой начин.В едната си ръка стиска сребрист хронометър,в другата държи карабина.Няма милост в лицето му."

"Двамата получиха второ предупреждение,тогава седнаха със скъстени крака на асфалта и потънаха в задушевен разговор.И това беше най-странното,помисли си Гарати,докато минаваха край тях,защото Скрам и Майк не говореха на един и същ език.

Subject: Re: Любими извадки? Sun May 17, 2009 10:11 pm

In this dirty - minded world, she thought, you are either somebody's wife, or somebody's whore - or fast on your way to becoming one or the other. If you don't fit either category, then everyone tries to make you think there is something wrong with you. But, she thought, there's nothing wrong with me.

...........

If you don't feel like mourning, what are you mourning for? Jenny asked her. In her autobiography, Jenny wrote: "That poor woman needed to be told how to feel."
That was the stupidest woman my mother said she ever met, Garp wrote. And she had gone to Welleshley.

...........

"My mother seemed to need an enemy, Garp wrote. Real or imagined, my mother's enemy helped her see the way she should behave, and how she should instruct me. She was no natural at motherhood, in fact, I think my mother doubted that anything could happen naturally. She was self - concious and deliberate to the end."

John Irving - The World according to Garp
_________________

"Не под наблюдение поникна моята усмивка. Не се опитвайте да сложите усмивката ми в калъп!
Не мога да понасям женското "не", което значи "да". Когато искам, аз казвам "да", а когато не искам, казвам "не". Жени, аз ви връщам човешкия език!
Непомнятна ми е женската привързаност към оня мъж, който ги подкрепя и закриля. То е все едно да обичаш дърво, на което можеш да се облегнеш.
Само една любов признавам на тоя свят - да обичаш независимо от това, обичат ли те, носят ли ти сигурност, подкрепят ли те, като че ли си недоразвито същество и се нуждаеш от патерици. Независимо от това, изгодно или не, благоразумно или не. Да обичаш, защото обичаш. Това е единственото основание.
Никога не мога да обичам от благодарност.
Нека всичко изгубя! Нека срещна студенина и неразбиране! Аз обичам в пълен капацитет. Не унизих любовта си с пресметливост и благоразумие.
Ръката ти държи рамото ми, а твоят поглед бяга от мене, погълнат от далечината. И аз не го спирам.
Любовта е по-свободна от птиците, защото не се подчинява на никого, дори и на себе си.
Не ми връзвай ръцете, за да мога да те прегръщам.
Искам да облагородявам, да извайвам, да изтънчвам взаимността. Не искам да ме заключиш в прегръдката си като в клетка. Тъкмо така ще ме оттласнеш да изхвърча на простор. Остави ме да бъда всичко, което сама не зная още за себе си.
Какво от това, че съм противоречие?
Нека да бъда като любовта - неуловима, променлива, неподчиняваща се никому за нищо!"

Блага Димитрова - от Отклонение

" Има неща, които не могат да бъдат избегнати, Корсо. Някой замъци трябва да изгорят, някой хора трябва да бъдат обесени. Има кучета, чиято съдба е да се разкъсат взаимно; добродетелни хора, които въпреки своята добродетел ще загубят главите си; врати, които трябва да бъдат отворени, за да могат други да влязат през тях."

"Деветата порта" - Артуро Перес-Реверте
................................

"...На бедното лястовиче му ставаше все по-студено и по-студено, но не можеше да остави принца – то го обичаше твърде много. То кълвеше трохички пред вратата на хлебарницата, когато хлебарят не гледаше, и се мъчеше да се стопли, като пляскаше с крила.
Но най-после разбра, че ще умре. Силите му стигнаха само колкото да подхвръкне още веднъж до рамото на принца.
- Сбогом принце! – пошепна то.- Ще ми позволиш ли да ти целуна ръка?
- Радвам се, че отиваш най-после в Египет, малко лястовиче – каза принцът, - ти се застоя тука твърде дълго, но трябва да ме целунеш по устните, защото те обичам.
- Аз не отивам в Египет – отговори лястовичето. – Аз отивам в Дома на смъртта. Смъртта е сестра на съня, нали?
И то целуна Щастливия принц по устните и падна мъртво в краката му..."

Щастливият принц - Оскар Уайлд
..........................................

"И тогава научавам и за нещо по-страшно...За детската проституция.Децата ми го разказват без свян, като нещо, което си е в реда на нещата...Проститутките са малки - 10-12 годишни.За това са и ефтини - само пари за един хамбургер...Не спят тук на гарата, имат си други места за спане.Тука е работното им място - в гаровите клозети.Разделени са на групи, имат си сутеньори, които им търсят клиенти, защитават ги и след това взимат половината от припечеленото.И тези сутеньори са част от тези момчета, с които разговарям и които ми казват нещата с най-точните им имена, без да се срамуват и без да се страхуват...За тях това бе станало вече ежедневие, утре щеше да стане професия...Аз умея да разговарям с децата, вярвам им, а чувствам, че и те ми вярват и ми се доверяват.И за това питам и за останалото - употребяват ли опиати...Само някои...Не стигат парите за опиати.Виж - лепило дишат.То е ефтино, а когато го смъркат, им став хуба-а-аво, като че ли нещо ги възнася нагоре и забравят за ежедневието си...

"...Имам чувството, че съм самораслек в тоя свят, който колкото по-безстрашно и по-буйно расте, толкова по-сигурно и по-бързо си осигурява унищожението, защото не е желан разтежът му..."

Ангел Узунов - "Живот без междучасия - Самораслеци деца наши"
...................................

"Той естествено знаеше и тя естествено знаеше, че той знае, и тя естествено знаеше, че той се подхилва, и тя естествено беше бясна, и естествено всичко това му доставяше огромно удоволствие, и тя естествено знаеше, че той знае и това, и точно така му харесва."

Стивън Кинг - Томичукалата

Posts : 170 Join date : 2008-10-02

Много се увлякох по моята книжка Лятно пътуване и вече си имам два любими цитата от първата глава

-Ти си истинска загадка,скъпа-каза майка й,а Грейди,седнала срещу нея,я поледна над букета от рози и папрат в центъра на масата и се усмихна снизходително:да,загадка съм.
Харесваше й тази мисъл.
Но Апъл,осем години по-голяма,омъжена,далеч от загадъчното рече:
-Не,Грейди е чисто и просто глупава...

И всичко свърши,тя повече не искаше нищо от него,летните желания бяха прецъфтели и ветровете отнесоха зимните семена далеч,преди следващият април да ги събуди отново.

Subject: Re: Любими извадки? Thu Jun 04, 2009 6:37 pm

Приятелю, този свят... принадлежи на силните!

.......

- Мистър Макмърфи, приятелю, ... аз не съм птица, аз съм заек. И докторът е заек. И Чезуит е заек. И Били Бибит е заек. Всички тук сме зайци на различни възрасти и в различни степени, които, скок - подскок, бродят из нашия Дисниев свят, Да не ме разбереш погрешно, ние сме тук не защото сме зайци - такива бихме били навсякъде - ние сме тук, защото не можем да се приспособим към нашето състояние на зайци.
- Човече, говориш ми като глупак. Какво искаш да ми кажеш - че ще си седнеш на задника и ще позволяваш на някаква си дъртофелница да те убеждава, че си заек, така ли?
- Та тя няма защо да ме убеждава. Аз съм си роден заек. Виж ме само. Аз имам нужда само от сестрата, за да не направи щастлив от ролята ми.
- Абе как ще си някакъв си гаден заек!
- Виж ми ушите, шаващия нос, симпатичната топчеста опашчица!
- Говориш като луд...
- Като луд ли? Колко си досетлив!
- Не сте такива луди, дето ги има по филмите. Само сте леко откачени.... едни такива....
- Едни такива заешки, а?
- Бабината ти заешки! Нищо общо нямате със зайците!

Кен Киси - Полет над кукувиче гнездо

Posts : 206 Join date : 2009-03-08 Age : 29

"Гордост и предразсъдъци"

Джейн Остин

"Всепризнат факт е, че всеки необвързан мъж, който има добро състояние, трябва да си намери съпруга.
Каквито и да са истинските чувства и намерения на такъв мъж, когато той за пръв път се появи сред нови съседи, в техните умове гореспоменатият факт е пуснал такива корени, че джентълменът незабавно става притежание на една или друга от дъщерите им."

" - ... Обаче ѝ посвети няколко стихотворения, написани вдъхновено.
- И с това чувството му се изчерпа - нервно я прекъсна Елизабет. - Мнозина се изтощават по този начин. Питам се, кой ли пръв е открил, че поезията е великолепно средство за пропъждане на любовта?
- А пък аз винаги съм смятал, че поезията е храна за любовта - подхвърли Дарси.
- Може би - за преданата, непоклатима, здрава любов. За онова, което е крепно, всичко е хранително. Ала един хубав сонет мигновено попарва всяко хилаво, крехко увлечение."

"Човек, който не мени мнението си, е задължен да бъде много точен в първата си преценка."

"Колкото опознавам света, толкова повече ме разочарова; всеки изминал ден ме уверява в несъвършенството на човешкия характер и в измамната фасада на достойнството и благоразумието."

---
Всъщност това е само малка част, обичам тази книга. :P

» Любими изпълнители
» Любими реплики от филми и сериали?
» Любими мисли, афоризми и крилати фрази